Шепотът на детските лета

На 12 километра от Нова Загора, близо до Раднево, се намира село Богданово. Яница Маринова, която е прекарала детството си в китното място, наскоро издаде книгата "Шепотът на детските лета", посветена на ваканциите си там. Разказва ми, че историята на селото започвала от дядо Богдан, който е работил по плодородната земя и чрез лехите си сложил началото на Богданово. Въпреки че много от младите хора са продължили живота си на друго място, в селото все още има функциониращо читалище с певчески хор от ентусиазирани баби. Хората на това място винаги са били много трудолюбиви. Яница си спомня как от малка помагала на баба си и дядо си при събирането на реколтата. По това време семейството й отглеждало дини и пъпеши. Събирали ги и ги превозвали с трактор. Авторката на книгата като малка се възхищавала на двуетажните къщи с интересна инфраструктура. Там се правели и едни от най-интересните сватби. Те са запечатани в огромните скринове, пълни със снимки, което всяко уважаващо себе си семейство в селото има. Тамошните булки преди години се женели в червени рокли. За да избягат от канона, веселбите се правели на открито и продължавали не един или два дни. Гостите изпълвали със значение известната българска фраза "Три дена яли, пили и се веселили." В нашия край всяка къща има изба с буркани, казва ми Яница. През есента се подготвяли сладка или компоти за зимата. Голяма част от детството си новозагорката е прекарала в бурканената фабрика, както наричали мазетата, където заедно със сестра си Кремена подготвяли зимнина. Когато не слушали, баба им все ги плашела, че ще викне мишката от тъмния ъгъл и те в миг кротвали. Яница днес е сигурна, че има нещо необичайно в мястото, на което е прекарала детството си.

Неслучайно името на местенцето съдържа думата "Бог"

В Богданово са утвърдени и много традиции. За местността типични са "бутурниците" по Сирни Заговезни. Това са стрели, които се хвърлят от цялото семейство на празника. Всички се събират и палят огромен огън, след това започват да хвърлят стрелите. Най-възрастният член на семейството мята първата. Нарича я на Господ. След това се хвърля една и за животните. Приключи ли този ритуал, всеки от семейството прескача огъня. Така е прието, "за да не те хванат въшките" и да имаш крепко здраве. След края на тези любопитни ритуали семейството се прибира вкъщи. Целуват се ръцете на най-възрастните членове, с което им се засвидетелства уважение и им се иска прошка за всички прегрешения. Коледуването и Лазаруването също се практикуват по тези места. Бабите в Богданово са си подготвили дебели тефтери с рецепти. Типично ястие от региона е "Негърчето" или така нареченото "Негърско дупе". Това е кекс, който се харесва от всички деца. Обичайни за мястото са и катмите или гюзлемите, които се приготвят на един сач

Като палачинка, но по-дебела. Омесва се, обръща се и се пече на огъня. Дернеците са друга от богатите традиции на мястото. Цялото село се събирало като на седянка вечер, след работа и обсъждали клюки, успехи и неуспехи. Прабаба й с носталгия й разказвала за дългите хора, които се организирали в центъра на селото. "Хорото е символ на единението, а българските танци показвали задружността в селото", казва ми Яница. По време на танците имало и годежи, харесвания между ергени и моми. И насред всички тези обичаи гайдарят съпровождал с музиката си всяка стъпка. Днес дернеците са минало. Селото не е толкова добре поддържано, както едно време.

Културни паметници също присъстват в местността на Богданово. Има и паметник за загиналите в междусъюзническата война, макар и да не е в особено добро положение. И това е един от многото проблеми на все по-обезлюдяващото се красиво селце. Допреди година е функционирало и училище. Вратите на "Св. св. Кирил и Методий" обаче вече са заключени. Интересен е фактът, че прапрадядото на Яница е бил първият учител в селото. Преподавал е на децата на заселниците как да пишат, да смятат и да обичат изкуството. Тук Яница намира наследствена връзка, тъй като тя в момента е докторант и също скоро ще преподава на студенти. Любовта й към изкуството и писането също е наследена от прапрадядо й. Спомня си момента, в който качествено е функционирала и пощата. По онова време са се пращали телеграми. В селото се намирала и хубава хлебарница, пред която се редели дълги опашки за топъл самун.

Чудесният стадион в селото днес е занемарен. На времето тук е имало и футболни отбори, а когато стадионът е бил поддържан и окосен, са се провеждали различни състезания. Днес мястото за спорт е обрасло в треви. Голяма част от детските игри се правели със сезал. Това е била мрежата им за волейбол на открито. Опъвала се между два кола. На всеки час, щом приближели автобусите, сезалът бил свалян, за да могат да минат. Възрастното население на мястото няма как да се грижи качествено за селото. Точно за това Яница искала да популяризира Богданово, като издаде своите спомени за него в малка книжка - лексикон. По този начин се надявала да намери и приятелите си от детинството, които вече не били в селото, и да си припомни най-хубавите си години. "Едни са в Глазгоу, други в София, в Пловдив, пръснати сме. Това са спомените, които ни събират", припомня си детските дни Яница.